*** (2)

Когато се събудиш сам,
а в очите ти има сълзи,
когато знаеш, че си чист и прям,
а плачеш преди да отвориш очи.
Невинен, но виновен
в мислите ми блед
и нежен, но жесток
във спомени горещи
и смях и плач
в пиесата ни тъжна
играеш ролята на лицемер.
Когато разбереш,
че лъган бил си ти
и чист и прям останал си
до край, но сам.
Че плакал си по цели нощи, дни
за някой, който никога не си имал.
Когато там под маската красива
откриеш ти една лъжа
ще питаш “Имаш ли душа?”
Тогава ще се молиш някой пак
да те прегръща, тогава аз
ще разбера, че всичко някой ден се връща!

Росица Стефанова