Преди няколко дни се засякохме с една позната и от дума на дума се усетих как ме въвлече в любовния си МНОГОТОНЕН роман! Нищо де-и тя е човек търси любовта на живота си-до тук ok. По едно време ме шляпна, така да се каже, с твърдението си, че всички неща са предопределени от Бог, нещо като “каквото е писано-това ще стане” . Хубаво нали… но как не ме одра жива щом се опитах да я обедя в обратното нямам идея!!!
Не бих казала, че съм страшно вярващ чавек в подобни неща… ако чакахме на Бог едва ли щяхме да стигнем да където и да било 
Та започнах към нея с думите “Каквото си го направиш-това е!” и ме схруска като банична в 6 сутринта (както казва един мой скъп човек). Чесно казано не вярвам в съдбада… дори и в късмета не вярвам… Та нали от теб самия зависи дали ще ъздадеш семейство, дали ще имаш възпитани деца, дали ще имаш достатъчно пари за нормален живот… въпрос на късмет ми било - ХА как пък не. Да тя нека си чака Бог да и се яви и да я поръси с късмет и тя да заживее в големия зъмък на заможния принц със синя кръв.
Ако има някой желаещ да изрази мнението си, било то като моето или не, нека го направи, ще се радвам да разбера какво мислят повечето хора.
скорошни коментари